Belene.net - Новини от Белене и региона

Белене, АЕЦ Белене

139 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

ПОЗИЦИЯ

139 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Априлското въстание е сред най-забележителните събития в новата ни история. То е кулминацията на нашето национално-освободително движение и има съдбоносно значение за българския народ.
Всичко преди него бе едно натрупване на вяра, на мъжество, на опит. То беше последен шанс и зря дълго и мъчително. Преди него борбата против ОСМАНСКОТО ПЕТВЕКОВНО ПРИСЪСТВИЕ бе дело на единици. Те дадоха на България имената си и своите кости. Това бяха МОМЧЕТАТА НА СТРАНДЖАТА - тяхната борба отмъщаваше, но не освобождаваше. И тогава ЛЕВСКИ отрече Освобождението отвън и пренесе революцията „на място”. Така се ражда ЗАДАЧАТА - то да се подготви ТУК. Организацията на АПОСТОЛА събираше хората пред пищова и кръста, кълняха се и се учеха да вярват. И после дори смъртта на Левски не успя да ги спре. На мястото на Апостола дойдоха десетки нови апостоли, които го осъществиха: БЕНКОВСКИ, ВОЛОВ, КАБЛЕШКОВ, ИКОНОМОВ, КОЧО... Всички бяха млади, красиви, родолюбци. Те нарекоха своята работа НАРОДНА. И както казва Стефан Продев: „... това беше опасна игра с робството, която обещаваше СВОБОДА и водеше към БЕСИЛОТО...”
Но мечтата на всички бе по-силна от страха. Пробуждането и опиянението на този народ искаше България да се върне отново към живота си, искаше свободата й. Хората забравяха нивите, затваряха дюкяните, събираха пендарите и тръгваха срещу ятагана задружно, всички. С апостолите вървяха млади, луди глави и чорбаджи Марко, и много други като него помагаха. Отношение имаха дори учениците на Рада госпожина. ТОВА БЕШЕ БУНТ НА НАРОДА.
Макар и подготвяно дълго, въстанието трая кратко. Въоръжената сила на Империята - дулата на „Круп” и „Шнайдер” надвиха топа на Боримечката. Но победата на варварството бе само военна. Героизмът на народа й отнемаше славата. Смъртта в Перущица, Брацигово, Батак - там главите лягаха на дръвника, други изгаряха на клада, но душите оставаха прави. НАЦИЯТА НЕ ПАДАШЕ НА КОЛЕНЕ. Както колективно вървяха под байраците, така колективно отиваха под ножа. Черквата в Батак се превърна в символ на саможертвата... И после Бенковски извика гордо сред пламъците: „ИМПЕРИЙО, АЗ ТЕ ПОБЕДИХ!” Но Империята не беше победена... Въстанието съобщи на Европа, че варварството още съществува. И разлюля камбаната на човешката съвест... НЕУСПЯЛО ВЪТРЕ, ВЪСТАНИЕТО УСПЯ НАВЪН. Писатели, интелектуалци зовяха и обвиняваха. Тургенев накара английската кралица да се яви в парламента, Юго извика във френския сенат: „Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?” Не закъсня и Достоевски, и много други. ТОВА БЕШЕ ЕДНО СЪЧУВСТВИЕ, НО И СЪУЧАСТИЕ.
... Свободата можеше да дойде и без него, но щеше да бъде една подарена радост. Без Априлското въстание, без неговия АПОГЕЙ, без неговия връх от кости и байраци, Шипка би изглеждала друга. Делото му ни направи ДОСТОЙНИ ЗА СВОБОДАТА. ТЯ ВЕЧЕ НЯМАШЕ ДА НИ Е ПОДАРЕНА.
... Априлското въстание бе велико народно опиянение, което ни завеща „Топчето пукна” и гробището на Батак, завеща ни своя героизъм и своята трагедия...
Колкото повече сега четем стихотворенията на Христо Ботев, „Епопея на забравените” и романа „Под игото” на Вазов, „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, толкова повече ще сме истински българи и ще пречистим душите си. Иска ми се да ги четат и „народните апостоли” в Парламента! И за да затрепти по-силно патриотичната ни струна, накрая ви предлагам да прочетем заедно стихотворението на Дамян Дамянов
БАТАШКАТА ЦЪРКВА
Вратата е тъй ниска,
тъй свит е този храм,
че даже без да искаш
наведен влизаш там!
Мълчи срамът на века!
Стените - вик и стон!
И господ на човека
отстъпва своя трон.
България се моли
на свода - чер капак.
Тираните я колят,
но тя възкръсва пак.
Вратата е тъй ниска!
Небе без синева!
Излизаш без да искаш
със вдигната глава.
Априлското въстание сега, след 139 години, е най-скъпият и най-страшният български спомен. СПОМЕН за единството на подвига и отчаянието, за славата и гордостта ни...
Поклон, дълбок поклон!
„... Българийо, за тебе те умряха...”
Бистра Кралева,
историк, пенсионер

Молим Ви да спазвате добрия тон и да пишете на кирилица, не мислим, че е много. Всички неуважаващи молбата ни коментари ще бъдат изтривани без предупреждение. Благодарим!

Изложба под мотото "Ние творим

Прочети повече за Изложба под мотото "Ние творим" на учениците от СИП "Изобразително изкуство" Диана Николова, ръководител на СИП „Изобразително изкуство”: „Изложбата тази година е под мотото „Ние творим”. Тя е в стил „Еклектика” - съчетава в себе си...

ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО

Прочети повече за ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО Златомира Мирославова Генова е родена на 24.02.2008 г. Посещава ОДЗ „Знаме на мира”, ІV група. Златомира обича да рисува, да пее и танцува. Участничка е в клуб „Малък артист&rdquo...