Белене е малък дунавски град в Област Плевен, административен център на една от най-малките български общини и съсед на най-големия български остров. На пръв поглед е равнина, канали и тополови ветрозащитни пояси. Погледнато отблизо обаче, малко места в Северна България събират толкова много различни истории на толкова малка площ: пресушени блата и извоювана от реката земя, международно защитени влажни зони, католическо наследство отпреди повече от век, недостроена атомна централа и лагер, чието име се знае в цялата страна.
Този сайт е независим пътеводител. Той не е официално издание на общинската администрация и не представлява институция — събира на едно място фактите, които обикновено са пръснати из енциклопедии, заповеди за защитени територии и стари вестникарски броеве, и ги подрежда така, че да са полезни и на посетителя, и на човека, роден тук и живеещ далеч.
Къде се намира Белене
Градът лежи на десния бряг на река Дунав, в западната част на Свищовско-Беленската низина, на около 60 км североизточно от Плевен и на 26 км от Свищов. На запад е Никопол, на юг — Левски. Северната граница на общината е държавната граница с Румъния, която тук минава по реката.
Релефът е равнинен и слабо хълмист. Най-ниската точка е самият град — около 20 м надморска височина; най-високата е Санадиновски връх, 255 м, в югозападния край на общината, където започват хълмистите части на Никополското плато. Между двете се разстила низината — старо, изоставено легло на Дунав, запълнено с наноси и льос, и една от най-плодородните ивици по българския дунавски бряг.
Една подробност обяснява доста от историята на града: Белене е единственият български дунавски град, който не се е развил като пристанище. Точно насреща е Беленският дунавски архипелаг, който отклонява главното течение на север. Покрай града остава широк 250–500 м, но плитък и непрекъснато затлачван ръкав. Реката е тук, вижда се от всяка улица към север — но търговският път никога не е минавал през града. Повече за това в страницата за град Белене.
Остров Персин и природният парк
Насреща е остров Персин, известен и като остров Белене — 41,1 км², най-големият български остров и деветият по големина на цялото течение на Дунав. Дълъг е над 14 км и широк до 5 км, а от брега го дели Беленският канал, стеснен на места до 270 м.
Островът и още десетина по-малки около него влизат в границите на Природен парк „Персина“ — 21 762 хектара, обявени през декември 2000 г. с цел да се съхранят и възстановят крайдунавските влажни зони. Комплексът Беленски острови е и Рамсарско място от 2002 г. — най-голямото по площ в България. За посетителя това означава едно много конкретно нещо: над 170 вида птици, включително колонии от чапли, корморани и рибарки, гнездящ ням лебед и есенно сборище на черния щъркел, каквото няма другаде в страната.
История, която не е само местна
Землището на града е било заливна тераса, докато между 1939 и 1947 г. не е построена защитната дига по отсечката Свищов – Белене – Никопол. Пресушаването на Беленското и Свищовското блато дава на региона десетки хиляди декари обработваема земя — и в същото време нанася удар върху местообитанията, който природният парк по-късно се опитва да смекчи. Тази двойственост е добра рамка за цялата история на Белене.
На същия остров, от 1949 г. нататък, работи ТВО „Белене“ — най-известният български лагер за принудителен труд. Страницата за лагера го представя фактологично и без сензация, защото това е част от историята на мястото, която не бива нито да се преувеличава, нито да се премълчава. Днес в западната част на острова има действащ затвор, а в източната — резерват.
Белене е и родният град на блажен Евгений Босилков, никополски епископ, осъден и екзекутиран през 1952 г. — една от причините градът да има католическа общност и католически храм, необичайни за Северна България.
Общината и селата
Община Белене е малка: 285 км² и шест населени места — градът и селата Бяла вода, Деков, Кулина вода, Петокладенци и Татари. Всяко от тях има собствен профил, свой празник и своя история; страницата за общината ги представя поред, а Бяла вода и Татари получават отделно място заради разпознаваемите си сборове и заради това, че имената им са се променяли през ХХ век.
За посетителя
Белене не е курорт и не се преструва на такъв. Това е място за спокоен, бавен престой: наблюдение на птици, разходка по дигата, дунавски залези, малки селски празници. Практичните неща — как се стига и какво да се види — са събрани в отделни страници, а културният календар обяснява кога има смисъл да се дойде.
Ако искате най-краткия възможен преглед на български, започнете от град Белене. Обобщени данни за населението и административното устройство се поддържат от Националния статистически институт, а обща енциклопедична справка за града има в българската Уикипедия.
