От петте села в община Белене две се споменават най-често заедно — Бяла вода и Татари. Съседни са, малки са, празниците им често се падат в близки дни и в продължение на десетилетия хората от едното ходят на събора на другото. Тази страница ги представя поотделно и обяснява защо празничният им календар е по-важен, отколкото изглежда.
Къде се намират
И двете села са в южната, по-хълмиста част на общината, там, където равнината на Свищовско-Беленската низина започва да преминава в югоизточните склонове на Никополското плато. От Белене се стига за петнайсетина минути с кола. Землищата им са земеделски — зърнени култури, слънчоглед, малки лозя по припеците, останали от времето, когато почти всяко домакинство е правило вино за себе си.
Имената
Имената на дунавските села в този район са пряк запис на две неща: водата и хората, минали оттук.
Бяла вода носи име от типа, разпространен по цялото поречие — описание на извор или на воден обект със светла, чиста вода. Такива названия обикновено са по-стари от административните регистри и се срещат в няколко области на страната.
Татари има ясно етнонимно потекло и е свидетелство за преселнически движения през османския период. През 1956 г. името е осъвременено от по-старата форма Татаре, без отделен административен акт — точно както през 1946 г. съседното село Пети кладенци става Петокладенци. Тези тихи правописни промени от първите следвоенни десетилетия са причина в по-стари карти, документи и църковни регистри да срещнете и двете форми.
Читалището като център
В български селски условия читалището не е просто културен дом. То е библиотека, сцена, място за сбирки на пенсионерския клуб, архив на селото и практически единствената институция, която работи целогодишно, когато училището вече е закрито. В Бяла вода читалището носи име и година на основаване от 20-те години на ХХ век — период, в който читалищното движение достига и най-малките дунавски села.
Именно читалищата организират онова, което външният човек нарича „селски празник“, а местният — събор. Повече за самото движение и за календара му има в страницата култура и традиции.
Съборите
Съборът е годишният празник на селото. Обикновено се връзва за храмовия празник или за деня на светеца-покровител, а в дунавските села често се пада в топлата половина на годината, когато полската работа позволява един ден почивка. Схемата е позната навсякъде: сутрин — литургия или водосвет; на обяд — дълги маси в двора на читалището или на площада; следобед — самодейни състави, гости от съседните села, а някога и борби или конни надбягвания.
Отделно от съборите в тези села здраво се държи и Бабинден — 21 януари по нов стил, празник на родилната помощ, на който жените честват онези, които са помагали при раждания, и който в дунавските села се празнува с обредно миене на ръце и обща трапеза. Това е един от малкото зимни празници, които събират цялото село, и е сред най-често отбелязваните поводи в местната хроника от последните десетилетия.
Защо това има значение
Демографията на общината е тежка: населението застарява, естественият прираст е трайно отрицателен и почти всяко семейство има някого, който живее в друг град или в чужбина. При това положение съборът и Бабинден не са фолклорна украса — те са дните, в които селото за няколко часа отново има своето истинско население. Затова местната хроника ги е отразявала методично, година след година, и затова една страница за две малки села всъщност е страница за това как оцелява една общност.
За посетителя
Ако минавате през общината през лятото, попитайте кога е съборът на съответното село — датите се знаят от всички и не се променят. Извън тези дни селата са тихи: няма музеи и няма туристическа инфраструктура. Онова, което си заслужава, е самият пейзаж между низината и платото, особено рано сутрин. Останалите забележителности в района са събрани в какво да видим.
Административни данни за селата се съдържат в справката за община Белене, а данни за населението по населени места публикува НСИ след всяко преброяване.