Историята на Белене може да се разкаже през едно нещо — водата. Къде е стояла, кой я е местил и какво е станало след това. Почти всичко останало в новата история на града следва от този сюжет.
Селище на заливна тераса
До средата на ХХ век землището на днешния град е заливна тераса на Дунав. Реката се разлива редовно, поддържа обширни блата и прави земята практически неизползваема — не защото е бедна, а защото не може да се засее нищо със сигурност, че ще бъде ожънато. Беленската низина е една от най-плодородните ивици по българския дунавски бряг и същевременно е стояла празна.
Селището живее от това, което може да живее в такъв режим: риболов, ливади, малко земеделие по по-високите места, дърводобив от върбовите гори. За разлика от съседите си, Белене никога не се развива като пристанище — насрещният архипелаг отклонява главното течение и оставя покрай града плитък ръкав. Причината е обяснена подробно в страницата за град Белене.
Дигата: 1939–1947
Строителството на защитната дига в дунавския участък Свищов – Белене – Никопол е извършено между 1939 и 1947 г., макар проектът да е значително по-стар.
Първо е построена отсечката от Свищов до Белене — около 16 км, с която се отводняват близо 60 000 декара плодородна земя. Работи се на етапи: 7 км през 1939, 1940 и 1941 г., 6 км през 1942 г. и последните 3 км през 1943 г. В строителството участват масово местните жители и трудоваци от специално създадена за целта дружина.
През юни 1947 г. започва отсечката Белене – Никопол, дълга 17 км и 300 м. Тя е построена за пет месеца — от юни до октомври същата година. За издигането ѝ са изкопани 1 300 000 м³ пръст, а на нея се трудят 4 000 трудоваци от пета трудова дружина. Всеки ден работят по 400 волски впряга само от Белене, а в строителството участват селата от Свищовска и Никополска околия.
С построяването на дигата Беленското и Свищовското блато са пресушени и плодородната земя на низината е усвоена. Това е най-голямата промяна в облика на региона за цялото столетие.
Другата страна
Същият успех има и обратна страна, която днес е записана в мотивите на всяка защитена територия наоколо: нарушено екологично равновесие, изразяващо се преди всичко в рязко намаляване на местообитанията и на количеството водолюбиви птици и риба. Половин век по-късно точно това налага създаването на Природен парк „Персина“ и опитите за възстановяване на влажни зони.
Островът и лагерът
Успоредно с отводняването, от 1949 г. на остров Персин започва да работи ТВО „Белене“ — най-известният български лагер за принудителен труд, действал с прекъсвания до 1989 г. Той е неразделна част от историята на мястото и е разгледан отделно, фактологично и без сензация, в страницата ТВО „Белене“. Днес в западната част на острова има действащ затвор.
Признаване за град
С указ, обнародван на 15 септември 1964 г., село Белене е признато за град. Датата не е формална: тя идва в момента, в който отводнената низина вече работи, населението расте и предстоят големите държавни инвестиции. През същия период имената на две от селата в общината вече са осъвременени — Пети кладенци става Петокладенци през 1946 г., а Татаре става Татари през 1956 г., и двете без отделен административен акт.
Гарнизонът
Белене е гарнизонен град. Тук е дислоциран 55-ти инженерен полк — формирование на Инженерните войски, чиято история е пряко свързана с работата по реката, преминаванията и техническото осигуряване. През 2015 г. личният състав на полка отбелязва в Белене 137 години от създаването на Инженерните войски — годишнина, която показва колко назад в българската военна история се простира този род войски.
За малък град присъствието на гарнизон означава много: работни места, специалисти, инфраструктура и постоянна връзка с институции извън региона. Това е една от причините Белене да не се обезлюдява със същата скорост като околните села.
Големият проект
От средата на 80-те години нататък името на града се свързва в национален мащаб с площадката за атомна централа на 3 км от него. Проектът остава нереализиран, но десетилетията около него определят и икономиката, и публичния образ на мястото. Историята му е разгледана в АЕЦ „Белене“.
Католическото наследство
Белене има католическа общност — необичайно за Северна България и много по-старо от всички описани по-горе събития. Оттук произхожда блажен Евгений Босилков, никополски епископ, роден в града през 1900 г., осъден на процес през 1952 г. и екзекутиран. Общността и храмът са жива връзка с история, която върви успоредно на официалната.
Днес
Съвременното Белене живее с наследството от всичко изброено: земеделие върху земя, извоювана от реката; природен парк, който се опитва да върне част от нея; затвор и резерват на един и същ остров; недостроена площадка; и население, което намалява. Това е необичайно плътна история за град с по-малко от 6 000 жители — и е причината този сайт да съществува.
Обобщена хронология има в българската Уикипедия, а материали за регулирането на реката публикува ICPDR.