„Персина“ е природен парк с площ 21 762,2 хектара — над 217 км² — разположен по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия я стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от реката. Обявен е със заповед на министъра на околната среда и водите от 4 декември 2000 г., а дирекцията му, със седалище в Белене, е създадена през пролетта на 2001 г.
Паркът обхваща земи в землищата на Белене, Никопол, Драгаш войвода, Свищов и Ореш — тоест пресича границата между две области. Целта, записана в самата заповед за обявяване, е съхранението и възстановяването на крайдунавските влажни зони, с особено внимание към естественото състояние на многобройните острови.
Защо точно тук
За да се разбере смисълът на парка, трябва да се знае какво е било преди. До средата на ХХ век заливната тераса между Свищов и Никопол е била мозайка от блата, върбово-тополови гори и разливи, които реката пълни и източва според сезона. Изграждането на защитната дига между 1939 и 1947 г. пресушава Беленското и Свищовското блато и превръща десетки хиляди декари в обработваема земя. Печалбата за земеделието е огромна; загубата за природата — също. Рязко намаляват местообитанията и количеството на водолюбивите птици и рибата.
Паркът е признание, че от старата система е останало малко и че то трябва да се пази. Част от площите му са обект на активно възстановяване на влажни зони — връщане на вода в стари корита и понижени участъци, за да заработят отново като разсадник за риба и място за гнездене.
Рамсарско място
Уникалността и значимостта на комплекса Беленски острови е причината на 24 септември 2002 г. той да бъде обявен за Рамсарско място — влажна зона с международно значение по смисъла на Рамсарската конвенция. С площ 6 898 хектара това е най-голямото по площ Рамсарско място в България.
Защитените територии вътре в парка
„Персина“ е парк-чадър: в границите му попадат няколко по-строго защитени територии с отделни режими.
Поддържан резерват „Персински блата“
Обявен на 2 декември 1981 г. с цел запазване на типични дунавски блата и характерната блатна растителност заедно с колониите, които ги обитават. Общата му площ е 385,2 хектара и включва три обособени блата: Писченско блато (182 ха), Мъртвото блато (122,6 ха) и Старото блато заедно с Дульова бара (80,6 ха). През 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват със същото име и площ — статут, който допуска целенасочена намеса за поддържане на водния режим.
Това е сърцето на парка: влажна зона с международно значение, някогашен рай за многочислени колонии блатни птици, гнездовище на немия лебед и уникално за страната есенно сборище на черния щъркел.
Защитена местност „Персин-Изток“
718,9 хектара в най-източната част на остров Персин — непроходими мочурища, просторни стари върбово-тополови гори и съобщества от тръстика и папур. Обявена е като природна забележителност през 1981 г. и прекатегоризирана в защитена местност през юни 2003 г. със същите име и площ. Това са най-девствените места в целия комплекс.
Резерватите „Китка“ и „Милка“
Два малки островни резервата с обща цел — запазване на първичната характерна растителност и на местообитанието на морския орел. Резерват „Китка“ на едноименния остров е 25,4 хектара и е обявен през 1981 г. Резерват „Милка“, на остров Милка, е 30 хектара и е един от най-старите в България — обявен още с постановление от март 1948 г. и потвърден със заповед от края на 1956 г.
Защитена местност „Кайкуша“
240 хектара, обявени на 2 август 1978 г. Кайкуша е остатък от влажна зона в бившата Свищовско-Беленска заливна низина — тоест парче от онова, което дигата е пресушила. Обявена е с цел запазване на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове и на характерния облик на района. Намира се на сушата, южно от реката, и е най-достъпната част от парка за посетител без лодка.
Природна забележителност „Плавала“
В землището на Никопол, естествено находище на обикновен сладник, 28,1 хектара, обявено през 1976 г. и прекатегоризирано в защитена местност през 2003 г.
Натура 2000
По смисъла на Закона за биологичното разнообразие в обхвата на парка влизат изцяло или отчасти зони от общоевропейската мрежа Натура 2000, сред които защитена зона „Персина“ с код BG0000396 по Директивата за местообитанията, включена в списъка, приет с решение на Министерския съвет от март 2007 г.
Посещение
Режимите се различават силно: резерватите не се посещават свободно, докато защитените местности и парковите зони имат маркирани маршрути и наблюдателни площадки. Практическите бележки са събрани в какво да видим, а видовете, заради които идват повечето посетители — в птиците на Персина. Самият остров е представен в отделна страница.
Актуалните заповеди и режими се публикуват от МОСВ, а дирекциите на природните паркове са на подчинение на Изпълнителна агенция по горите. Преди посещение проверявайте официалната информация — режимите се актуализират.