belene.net независим информационен портал за Белене и дунавския бряг
Селска улица в дунавско село с варосани къщи и лозница

Общината

Община Белене

Община Белене се намира в североизточната част на Област Плевен, на северната държавна граница на България с Румъния. Територията ѝ е 285 км² — една от малките български общини и девета по площ сред единайсетте общини в областта, което прави около 6% от територията на областта. Административен център е град Белене.

Граници

Общината се простира по десния бряг на река Дунав между 567-ия и 582-ия километър по течението и граничи:

  • на север — с Румъния, по средата на реката;
  • на изток — с община Свищов, Област Велико Търново;
  • на юг — с община Левски;
  • на запад — с община Никопол.

Изцяло в пределите ѝ попада остров Белене (Персин) — най-големият български остров, 41,1 км². Заедно с прилежащите му по-малки острови той оформя Беленския архипелаг, който определя и хидрологията, и природозащитния статут на региона.

Релеф и води

Преобладаващият релеф е равнинен и слабо хълмист; територията изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 км² от общината. Останалата част е заета от хълмистите югоизточни склонове на Никополското плато. Най-високата точка — Санадиновски връх, 255 м — е югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол.

От платото извират малки и къси реки и дерета с посока североизток и изток. В низината водите им се разделят в мрежа от напоителни канали — наследство от голямото отводняване през 40-те години на ХХ век, описано в страницата за историята.

Шестте населени места

Общината има шест населени места с общо около 7 800 души по преброяването от септември 2021 г. Освен града това са пет села, всяко със собствено землище и собствен характер:

  • Бяла вода — на югозапад от града, с действащо читалище и запазен селски събор. Представено заедно с Татари в отделна страница.
  • Татари — най-малкото от селата, с име, осъвременено през 1956 г. от по-старото Татаре.
  • Деков — най-високата точка в землището на града е именно при Деков, около 35 м. Селото има традиция на пролетни доброволчески почиствания, останала от годините, когато сайтът на общността е бил активен.
  • Кулина вода — в югозападния край, там, където равнината преминава в хълмовете на Никополското плато.
  • Петокладенци — южното село на общината; името му е осъвременено през 1946 г. от Пети кладенци.

И двете преименувания са извършени без отделен административен акт — обичайна практика при осъвременяването на топоними през първите следвоенни десетилетия.

Административни промени

Ключовата дата за общината е 15 септември 1964 г., когато с указ село Белене е признато за град. Дотогава цялата община е била изцяло селска. Промяната съвпада с периода на индустриализация и с началото на проектите, които по-късно ще определят публичния образ на мястото.

Население и демография

Естественият прираст в общината е отрицателен и е под средния за областта и за страната. Причината е комбинация от нисък коефициент на раждаемост и висок коефициент на смъртност — следствие от застаряването на населението и от миграцията. Това е обща картина за малките дунавски общини между Никопол и Свищов и обяснява защо селските празници и читалищата имат толкова голямо значение: те са това, което връща хората у дома поне веднъж годишно. Виж празничния календар.

Стопанство

Стопанският профил на общината следва географията ѝ. Основата е зърнопроизводството върху плодородните почви на низината — пшеница, царевица, слънчоглед — обслужвано от мрежата напоителни и отводнителни канали, наследена от голямото отводняване. Към това се добавят по-малки производства в града, гарнизонът и, като постоянен фактор с променлива тежест, площадката на енергийния проект, описан в АЕЦ „Белене“.

Природният парк създава своя, макар и скромна ниша: специализиран туризъм, наблюдение на птици и научни посещения. За община с това население всяко от тези направления има значение.

Транспортна свързаност

През източната част на общината, от югоизток на северозапад, минава последният 12-километров участък от железопътната линия гара Ореш – Белене. Пътната мрежа включва 17,8 км от Републикански път II-52 и целите 5 км на Републикански път III-5202 — общо около 22,8 км републикански пътища. Подробности за пътуването има в как се стига до Белене.

Административни и статистически данни се публикуват от НСИ при всяко преброяване; обобщена справка за общината има и в българската Уикипедия.

Този сайт е независим. Той не е официалният сайт на общинската администрация и не публикува административни решения, обявления или услуги.