Остров Персин — известен също като остров Белене или Беленски остров — е български дунавски остров с площ 41,1 км² по официалните данни (по някои източници 42,656 км²). Това е най-големият български остров и деветият по големина на цялото течение на Дунав, след Житния остров в Словакия, Балта Яломицей и Голяма Бръила в Румъния, Сигеткьоз, Чепел и Сентендре в Унгария и Панчевачки рит и Костолац в Сърбия.
Разположение и размери
Островът лежи от 560,5 до 576 километър по течението на реката — километражът се брои от устието — североизточно от град Белене. Формата му е елипсовидна: дълъг е над 14 км и широк до 5 км. От българския бряг го отделя дългият и тесен Беленски канал, чиято минимална ширина е едва 270 м. В самия канал се намират по-малките острови Магарица, Белица и Предел.
Максималната надморска височина е 23,9 м и се пада в северозападната част — около 9 м денивелация над нивото на реката. От града до острова е изграден понтонен мост.
Как е възникнал
Персин е изграден от речни наноси с дебелина 15–20 м: долен пясъчно-чакълест и горен, предимно пясъчно-глинест хоризонт. Образуван е от съединяването на няколко по-малки острова — процес, който продължава и днес в по-малък мащаб, защото реката непрекъснато наслага материал в този участък. Понижените части, главно на изток, са запълнени с глинести наноси изоставени речни ръкави.
При високи води големи участъци от източната част се заливат, а в североизточния край има и постоянни блата — Писченското блато и Мъртвото блато. Почвите са алувиални и алувиално-блатни. Отделни части са обрасли с влаголюбива растителност: върба, топола, трепетлика.
В миналото на острова са провеждани мащабни отводнителни мероприятия. Затова днес в централната и особено в западната част, където надморската височина е по-голяма, има обширни обработваеми земи, докато изтокът е останал див.
Трите острова в един
За практически цели Персин се дели на три много различни зони.
- Западната част — отводнена, с обработваеми земи; тук се намира и действащият затвор.
- Централната част — земеделска, пресечена от стари канали.
- Източната част — най-дивата: мочурища, стари върбово-тополови гори, тръстикови масиви. Тук са резерватът „Персински блата“ и защитената местност „Персин-Изток“, описани в страницата за Природен парк „Персина“.
Природозащитен статут
Резерватът в източната част е обявен за защитена територия през 1981 г. В него се срещат над 170 вида птици, сред които блестящ ибис, малък корморан, черночела сврачка и червеногуша гъска — вид с неблагоприятен международен природозащитен статут. От бозайниците присъстват глигани, чакали, лисици, невестулки и видри. Подробен преглед има в птиците на Персина.
Комплексът Беленски острови, чието ядро е именно Персин, е Рамсарско място от 2002 г. — най-голямото по площ в България.
Историята, която островът носи
На Персин се е намирал ТВО „Белене“ — най-известният български лагер за принудителен труд, действал с прекъсвания между 1949 и 1989 г. Днес на негово място, в западната част, е разположен действащ затвор. Тази част от историята на острова е разгледана отделно и подробно в страницата ТВО „Белене“.
Съжителството на затвор и резерват на един и същ остров е рядко и обяснява защо достъпът до Персин е ограничен: голяма част от територията е или под строг природозащитен режим, или под режим на място за лишаване от свобода. Свободното разхождане по острова не е възможно.
Беленският канал и по-малките острови
Каналът между града и Персин е отделна тема. Дълъг е колкото самия остров и на места се стеснява до 270 м — толкова близо е най-големият български остров до брега. В него се намират три по-малки острова: Магарица, Белица и Предел. Заедно с Китка, Милка и още няколко те оформят Беленския архипелаг, който отклонява главното течение на север и е причината Белене никога да не стане пристанище.
За природата каналът е ключов: спокойната, по-топла вода в него е разсадник за риба и място за хранене на много от птиците, които гнездят на острова. Затова и режимът в него е част от общата защита на комплекса.
Какво може да се види
Реалистичната гледка към Персин е от българския бряг — от дигата при Белене, откъдето се вижда каналът, отсрещната гора и, при добра видимост, румънският бряг отвъд. Организирани посещения в парковите зони се провеждат по маркирани маршрути и с водач; резерватите не се посещават свободно. Практическите бележки са в какво да видим.
Географски данни за острова са обобщени в българската Уикипедия, а информация за режима и километража на реката поддържа Международната комисия за опазване на река Дунав.