Главната причина хора да пътуват специално до Белене е орнитологична. Комплексът от острови и блата срещу града е една от последните големи запазени крайдунавски влажни зони в българския участък на реката и в резервата са установени над 170 вида птици. За сравнителен мащаб: това е на площ, която се обикаля за един ден.
Защо тук има толкова птици
Дунав е миграционен коридор. Реката води птиците от Централна Европа към Черно море и Средиземноморието, а местата, където има плитка вода, тръстика и стари дървета за гнездене едновременно, са малко. След пресушаването на Беленското и Свищовското блато през 40-те години такива места по този участък почти не остават — оцеляват именно блатата на остров Персин, защото са отделени от реката и не са били отводнени докрай.
Резултатът е концентрация: видове, които в останалата част от низината са редки, тук се срещат в колонии. Историята на пресушаването е разказана в страницата за парка.
Кои видове се срещат
Знаковите
- Блестящ ибис — тъмна, метално преливаща птица с извит клюн; един от най-търсените видове в целия комплекс.
- Малък корморан — вид с ограничено европейско разпространение, свързан именно с крайречни влажни зони с върбови гори.
- Червеногуша гъска — зимуващ вид с неблагоприятен международен природозащитен статут; зимата по Дунав е част от нейния ареал.
- Черночела сврачка — вид на открити пространства с единични дървета, характерен за мозайката между полето и заливната гора.
- Ням лебед — блатата са негово гнездовище.
- Морски орел — заради него са обявени малките островни резервати „Китка“ и „Милка“.
Колониите
Резерватът „Персински блата“ е обявен именно за да се запазят типичните дунавски блата заедно с населяващите ги колонии от рибарки, чайки, корморани, чапли, диви патици и гъски. Точно тези смесени колонии по върбите правят гледката, заради която идват фотографите: десетки птици върху голите горни клони над водата.
Есенното сборище на черния щъркел
Персина е известна с уникално за страната есенно сборище на черния щъркел. За разлика от белия щъркел, който гнезди в селата, черният е потаен горски вид, който трудно се вижда. Струпването му преди миграция е рядко събитие и е една от малкото причини мястото да е познато и извън България.
Кога да дойдете
- Март–април — пролетна миграция и начало на гнездовия сезон; водата е висока, блатата са пълни.
- Май–юни — активни колонии; най-много звук и движение, но и най-много комари.
- Август–октомври — есенна миграция и сборището на черния щъркел.
- Декември–февруари — зимуващи гъски и патици; студено, открито и с добра видимост, защото листата са паднали.
Най-добрите часове са първите два след изгрев и последните два преди залез. По обед активността спада рязко.
Как да наблюдавате отговорно
Режимите в комплекса се различават силно и това не е формалност. Резерватите не се посещават свободно; защитените местности и парковите зони имат маркирани маршрути и наблюдателни площадки. Практическите правила са прости и са същите навсякъде по Дунав:
- Останете на маркираните пътеки и площадки — гнездящите колонии се разпадат при безпокойство.
- Използвайте бинокъл или далекообектив вместо да се приближавате.
- Не пускайте записи на птичи гласове, за да привлечете вид — това е стрес за територията.
- Тъмни, неутрални дрехи; без резки движения; тихо.
- Кучета — не, дори на каишка.
- Проверявайте актуалния режим преди посещение; той се променя.
Защитената местност „Кайкуша“ на сушата е най-достъпната част от комплекса и е добро място за първо посещение, без да е необходима лодка.
Оборудване
Бинокъл 8×42 или 10×42 върши работа за почти всичко. За блатните колонии и за щъркелите е нужна тръба или дълъг обектив, защото разстоянията са големи и приближаването е изключено. Гумени ботуши през пролетта, репелент през лятото, вятърозащитно яке през зимата — по дунавската равнина вятърът е постоянен.
Къде да проверите повече
Мониторингови данни и природозащитни кампании по българските влажни зони поддържа Българското дружество за защита на птиците. Природозащитният статут на отделните видове е достъпен в Червения списък на IUCN, а официалният лист на влажната зона — в Рамсарската информационна система.
За контекст на самия остров вижте остров Персин, а за организацията на посещението — какво да видим.