Тази страница представя фактологично един тежък период от историята на мястото. Написана е сдържано и се придържа към документираната хронология. Тя не съдържа и няма да съдържа имена на пострадали, снимки на лагера или подробности, чиято единствена функция би била въздействие.
ТВО „Белене“ е името на лагер за принудителен труд, действал на територията на остров Персин в периода 1949–1989 г. с няколко много големи прекъсвания. Жените са били настанявани на съседния остров Щурчето. Това е най-известният от българските лагери от този период и името му отдавна е надраснало географията си.
Правната рамка
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. лагерите се появяват официално с указ на регентите от 11 януари 1945 г., по предложение на министъра на вътрешните работи. По съветски образец те са наричани трудово-възпитателни общежития — оттам и абревиатурата ТВО. На 27 април 1949 г. Министерският съвет взема решение за по-ефективен контрол и изолиране на политическите противници чрез концентрирането им на едно място. Избраното място са дунавските острови срещу Белене, най-големият от които е Персин.
Създаване
Лагерът е създаден със заповед на помощник-министъра на вътрешните работи от 30 май 1949 г. Първите лагеристи — 249 души, прехвърлени от друг лагер — пристигат на острова към края на юни същата година, за да го основат. На гола поляна те започват сами да строят колиби от подръчен материал, главно папур и върби.
Броят им нараства бързо. Скоро лагерът започва да бъде наричан „Българският Сибир“.
Кой е бил въдворяван
В лагера са депортирани противници на режима от почти всички обществени групи: селяни, противници на колективизацията; полицаи и офицери; предвоенни министри, индустриалци и банкери; народни представители от разтурената опозиция; социалдемократи, демократи, анархисти; членове на ВМРО; католически, протестантски и православни духовници; комунисти, разследвани като титовисти; руски белоемигранти; военнопленници и политемигранти от няколко държави. Заедно с тях са настанявани и голям брой криминално проявени лица.
Записаните причини за въдворяване днес звучат почти невъзможно: разрушаване на паметници, оказана помощ на противникови войници, принадлежност към Римокатолическата църква или към съюза на селяните, критика срещу Червената армия, шпионаж — а много често просто донос.
Мащаб
- Края на 1949 г. — около 4 500 души в лагерите в цялата страна, от които около 800 в Белене.
- 1950 г. — взето е решение въдворяванията да стават само на едно място и за целта е избран именно Белене.
- Есента на 1950 г. — 1 097 лагеристи.
- 1952 г. — специална комисия за преглед на заповедите освобождава 1 228 души; към края на годината въдворените са 2 348, над 90% от тях по политически причини.
Закривания и връщания
През лятото на 1953 г., след смъртта на Сталин и по указания от новите съветски власти, трудовите лагери са обявени за произвол на заседание на ЦК на БКП. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени и в лагера остават 1 059 души. На 5 септември 1953 г. е взето решение за закриване; малко повече от половината от останалите са освободени, а срещу другите започват съдебни процеси.
Лагерът е възстановен на 5 ноември 1956 г. — след Унгарското въстание. Отново е закрит на 27 август 1959 г., макар да продължава тайно да функционира поне още две години.
Отваря отново през 1972 и през 1984 г. — последният път по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци. Окончателният край на лагерната система идва с промените от 1989 г.
Мястото днес
Съоръженията на бившия лагер се използват от действащия затвор в западната част на острова. В източната част, на съвсем малко разстояние, е поддържаният резерват „Персински блата“ — една от най-ценните влажни зони в страната. Това съжителство е причината достъпът до Персин да е ограничен и е обяснението защо от българския бряг се вижда гора, а не паметник.
Как се помни
Паметта за Белене се поддържа предимно от организации на репресираните, от изследователи и от публикувани спомени. Архивните документи от периода се съхраняват и предоставят по установения ред от Комисията по досиетата. За читател, който иска строго проверима хронология, добра начална точка е енциклопедичната справка за лагера, която е основа и на настоящия текст.
Тази страница съществува, защото историята на едно място не е избираема. Белене е и природен парк с международно значение, и малък дунавски град, и мястото на този лагер. Всяко от трите е вярно.