Белене е град в Северна България, административен център на община Белене в Област Плевен. По данни на Националния статистически институт населението му е около 5 900 души към края на 2025 г. Разположен е на десния бряг на река Дунав, в равнинната Свищовско-Беленска низина, на около 60 км североизточно от областния център Плевен.
Местоположение и съседи
Най-близкият по-голям град е Свищов — на 26 км на изток, отвъд административната граница с Област Велико Търново. На запад, на 37 км, е Никопол; на юг, на 46 км — Левски. Между Белене и Свищов, покрай самата река, минава последната отсечка от железопътната линия Ореш – Белене, дълга 12 км, а през общината преминават два републикански пътя — участък от II-52 и целият III-5202.
На север границата е самата река, а отвъд нея — Румъния. Тази близост е формирала региона повече, отколкото изглежда: селата в низината винаги са били селища на заливна тераса, зависими от нивото на реката, а животът им се променя из основи едва в средата на ХХ век.
Релеф и Беленската низина
Землището на града обхваща заливната тераса на Дунав. Надморската височина в самия град е около 20 м — най-ниската точка на общината; най-високата в чертите на землището е при село Деков, около 35 м. Беленската низина е старо, изоставено легло на реката, запълнено с наносни материали и льос. Простира се между Свищов и Никопол на дължина около 38 км и е една от най-големите и най-плодородни низини по българското дунавско крайбрежие.
Земята обаче не е била винаги обработваема. До средата на ХХ век реката редовно е заливала терасата и е поддържала обширни блата. Днешният вид на низината — прави канали, помпени станции, геометрични масиви — е резултат от отводняване, извършено с построяването на защитната дига. Това е решаващият епизод в новата история на мястото и е разказан подробно в страницата за историята на Белене.
Градът, който не стана пристанище
Белене е единственият български дунавски град, който не се е развил като пристанище. Причината е изцяло хидрологична. Точно срещу града се намира Беленският дунавски архипелаг, а талвегът — линията на най-големите дълбочини — минава откъм северната страна на архипелага. Край града остава широк между 250 и 500 м, но плитък ръкав с непостоянна дълбочина, защото русловите процеси тук непрекъснато наслагват чакъл и пясък. Дори след драгиране реката бързо възстановява наносите и ръкавът отново става плитък.
Последиците са видими и днес: най-близкото пристанище и граничният контролно-пропускателен пункт са в Свищов, а фериботната връзка с Румъния е в Никопол, изградена през 2010 г. Белене гледа към реката, но никога не е живяло от нея по начина, по който живеят Русе, Лом или Видин. Икономиката му е земеделска, а по-късно — свързана с големите държавни проекти.
Почви и земеделие
В низината доминират черноземите в различните им разновидности — карбонатни, обикновени, глееви и лесивирани — а по островите и заливната тераса се срещат алувиални, алувиално-ливадни и блатни почви. Комбинацията от равнинен релеф, дълбоки почви и достъпна вода за напояване прави региона типично зърнено-производствен: пшеница, царевица, слънчоглед. Мрежата от напоителни и отводнителни канали, наследена от средата на ХХ век, все още определя как изглежда пейзажът от птичи поглед.
Градски облик
Белене е признат за град с указ, обнародван на 15 септември 1964 г. — дотогава е било село. Това обяснява и облика му: улична мрежа с провинциален, а не с крепостно-исторически произход, ниско застрояване, широки междублокови пространства от периода на индустриализацията и запазени стари къщи по старите улици. Католическият храм е един от разпознаваемите ориентири и е пряко свързан с историята на общността, описана в страницата за блажен Евгений Босилков.
Демографската картина е типична за малките дунавски общини: отрицателен естествен прираст, застаряващо население и трайна миграция към областните центрове и чужбина. Част от читателите на този сайт са именно хора, родени тук и живеещи другаде — сайтът е замислен и за тях.
Какво има около града
На север, отвъд Беленския канал, е остров Персин и Природен парк „Персина“. На запад в землището попада защитената местност „Кайкуша“ — остатък от старата заливна низина. Юг и изток са земеделски. Селата на общината са пет и са на не повече от петнайсетина километра от града.
Практическата информация за пътуване е събрана в страницата как се стига до Белене. Обща енциклопедична справка има в българската Уикипедия, статистически данни — при НСИ, а данни за режима на реката поддържа Международната комисия за опазване на река Дунав.